Език:
Валута:
BGN
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CAD
Издателска къща СТЕНО

Количка

0 артикула

Международна конвенция по спасяване - 1989 г.

Международна конвенция по спасяване - 1989 г.

International Convention on Salvage, 1989

    Код: MO00041
Превод:и редакция Йорданка Бонева
Издател:ИК "Стено"
ISBN:954-449-147-3
Година на издаване:2003
Обем:56 стр.
Формат:165 x 240 мм
Тип корица:мека
Език:английски / български
Цена:5.00 лв.
Брой:
Изпрати на приятелОцени продукта
Добави в желани Сравни

Предговор
Международната конвенция по спасяване, 1989 г. (The International Convention on Salvage, 1989) замести Конвенцията за унификация на някои законови правила относно помощ и спасяване на море 1910 г. (Convention for the Unification of Certain Rules of Law Respecting Assistance and Salvage at Sea, 1910) .
Конвенцията от 1910 г., включваща принципа “No cure - no pay/ Без спасяване няма възнаграждение” не вземаше предвид замърсяването. При изтегляне на повреден танкер от район, в който може да бъде причинено сериозно замърсяване без възможност да се спаси корабът или товарът, спасителят не можеше да получи нищо.
Новата конвенция отчита уменията и усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване увреждането на околната среда чрез увеличение на възнаграждението (Виж. Article 13 1.(b), Article 14).
Освен това с чл. 14 е предвидена и "специална компенсация" за спасителите, които не са успели да спечелят възнаграждение по традиционния начин по чл.13 - като спасят кораба и товара.
Две различия се открояват още в названието на новата конвенция - тази уредба не се ограничава до операции на море и изоставя понятието "assistance"/помощ.
Конвенцията се прилага за спасителни операции, доколкото изрично или косбено не се предвижда друго с договор.
Най-използуваният договор за спасяване - ЛОФ (Loyd Open Form) инкорпорира принципите на конвенцията още преди влизането й в сила. Тази форма е най-използуваната поради следните причини:
- международно призната е;
- може да се уговаря и устно;
- чрез нея се избягват преговорите на ранен етап, които причиняват забавяне;
- приема се от съдилища, застрахователи, Р&I - клубове и собственици като справедлива и разумна.
За справка към текста на конвенцията са приложени договорите LOF 1980, 1990, 1995 и последната форма - LOF 2000.
 Чрез "Safety net" в LOF 1980 се направи първото отклонение от принципа "Без спасяване няма възнаграждение". При неуспешно, частично или недовършено спасяване без небрежност от страна на спасителя на танкер, който е частично или изцяло натоварен с нефт, спасителят има право да възстанови действителните си разходи за избягване на замърсяване плюс до 15% независимо къде са проведени спасителните операции. Този договор и сега може да се окаже предпочитан от спасителите на танкер в международни води, който е частично или изцяло натоварен с нефт.
По-новите договори следват конвенцията и с определението на "увреждане на околната среда" ограничават възможностите за получаване на "специална компенсация" до крайбрежни или вътрешни води или съседни райони.
(Виж. Article 1(d).
Последната форма LOF 2000 е сведена до две страници, а подчинените разпоредби са в Lloyds Standart Salvage Arbitration Clauses (LSSA Clauses) и Lloyd's Procdural Rules. Заедно с LOF 90, LOF 95 или LOF 2000 може да се използува и Special Compensation P&I Club Clause (SCOPIC - клаузата). Ако приложи SCOPIC, спасителят няма да доказва, че има опасност от замърсяване и дали то засяга крайбрежни или съседни води. Чрез нея може да получи гаранция до 3 млн. щ.д. не по-късно от два дни. Плащането ще бъде осигурено на базата на тарифа за влекачи, персонал и оборудване - включително и за поддържаното на stand by без да е било използувано. Очаква се прилагането на тази клауза да внесе сигурност за спасителите и контрол от страните, които в крайна сметка плащат.
Към момента България не е страна по Конвенцията, а Гл. 13 "Спасяване" и след промените от 20 ноември 2002 г. остана по Конвенцията от 1910 година.
Йорданка Бонева

 
 

Вашата поръчка

Количката е празна.
Върни До Горе