Градът и социалното време - Варна 2013

Въведение
Тази книга е логичен завършък на един сложен, но вълнуващ проект – „ВРЕМЕ: ВАРНА 2013“. Тук искам да споделя защо инициирах този проект.
Веднъж, както всеки ден, слушам бюлетина за времето. Цифри, тенденции, прогнози и други научни инструменти, с които си служи метеорологията. В крайна сметка зрителят или слушателят приключва новините с доверие в синоптика и вярва, че утре ще имаме такова време, каквото ни е представено. Научният продукт е внушил определено убеждение и следва прогнозируемо, адекватно поведение. Ако времето е добро, оставяме дрехата у дома, ако е лошо – носим чадъра.
Замислих се и ме обхвана професионална ревност. Колко е лесно, колко е просто да убедиш един човек в нещо, което ще се случи, ако ти има доверие. Защо тогава не се вярва на социалните прогнози? Ако те са добронамерено направени, ако са научно подготвени – това, което е прогнозирано, ще се случи. Оставям настрани недобронамерено направените научни прогнози. Има хора, колеги, които постъпват така. Повечето обаче, сигурен съм, изпълняват своите задължения добронамерено. И правят каквото могат. Май важният въпрос е колко можем, но това е друга тема за размисъл.
Занимавам се със социология от доста време – преподавам и правя изследвания. Мисля, че се справям прилично, защото работя добронамерено. Тогава, щом съм добър (от добронамерен, защото другото е въпрос на квалификация, а това колеги ще го кажат дали е така), защо не мога да говоря на толкова много хора, както синоптиците за времето, и те да ми вярват. Социолозите също имат какво да кажат за времето. Не за това дали ще вали и за вятъра. А за друго време, наричаме го социално и то ни касае всички и повече, отколкото вятъра и дъжда. Социолозите също можем да кажем какво беше времето (социалното) днес и какво вероятно ще бъде времето (социалното) утре.
Друг е въпросът колко хора се интересуват от това време. То ни касае така, както поколенията преди нас, касае и поколенията след нас. Това време показва как живеем или как ще живеем. Вярвате ли в тези неща? Те са постижими като новини. Дали ще се слушат? Е – от един да, от друг – не!
Тези разсъждения са причината да се захвана с проект „ВРЕМЕ“. Той прави опит, от научна гледна точка, да покаже как живее днешният варненец. Ден след ден, та цяла година (2013-та). Работихме много време и много хора. Като ръководител на този проект искам да благодаря за организационната и логистична подкрепа, която ни оказаха Икономически университет – Варна и Община Варна. В книгата са резултатите от нашия труд и всеки може да прецени дали усилията и средствата са си стрували. Според мен постигнахме целите на проекта. Такъв научен продукт досега в България не е правен. Поне така твърди научният ни консултант проф. д.с.н. Майя Грекова.
Дълбока благодарност на десетките преподаватели и студенти от университета, които повярваха на екипа и се включиха в дейността професионално и честно. Тук трябва да отлича колегите ми от катедра „Философски науки“ и ръководителя доц. д-р Райна Стойнешка, които станаха ядрото на проекта. Голяма благодарност на десетките специалисти в различни области на обществения живот на Варна, които бяха наши експерти и съветници. А поименно, специално благодаря на Вероника Георгиева, Моника Асенова, Галина Георгиева, Гинка Стоянова, Милена Великова, Мая Руменова, хората от оперативното ръководство на проекта. Без техните усилия нищо не можеше да се направи, както се случи.
Завършвам с убеждението и надеждата, че социолозите могат да работят така, че когато говорят за времето в нас да получат доверието на хората. А тези, които вече са го направили, могат да получат достойна оценка, чисто по човешки, от своите съграждани.

От автора