Болка, настроение и връзката помежду им

Болката e константен спътник на човека още от неговото създаване. Като сетивно възприятие представлява комплексен многоизмерен феномен и е неизменна част от човешкия живот. Винаги е лично преживяване, което се влияе от множество eндогенни и екзогенни фактори. Тъй като болката е неприятно усещане, винаги е свързана и с емоционална компонента. Освен лично, тя е и многостранно преживяване и нейното възприемане и осъзнаване се променя през целия живот на човека.

Болката може да доведе до импулсивно поведение, като повлияе на вземането на решения и самоконтрола. Kaто универсален и сложен феномен в животинския свят, вълнува учени, клиницисти и философи от векове. Тя надхвърля обикновеното сетивно възприятие и обхваща многоизмерно преживяване, което включва не само разпознаването на вредни стимули, но също така и когнитивни и поведенчески реакции. Тази многостранна природа на болката я прави обект на голям интерес и изследване в различни области, включително неврологията, психологията и клиничната медицина.

Още в миналото древногръцкият философ Епиктет заявява в книгата си „Енхиридион“, че „не смъртта или болката са страшни, а страхът от болката или смъртта“ (Epictetus, Gill C. еt al., 1995). Като оставим настрана философското тълкуване на твърдението и се съсредоточим върху прозрението на Епиктет, че страхът от „болката“ е по-голям от страха от „смъртта“, става ясно, че през вековете болката е била едно от най-мъчителните нещастия, които човек може да изпита.

И до ден днешен болката остава най-честата причина за търсене на медицинска помощ, а страдащите от нея са повече от тези, коитострадат от рак, сърдечносъдови заболявания и диабет, взети заедно. Само хроничната болка засяга близо 50 милиона възрастни в САЩ и струва на националната здравна система цели 635 милиарда долара под формата на общи разходи, включително разходи за образна диагностика и лечение.

Тя може да е симптом на различни заболявания, а понякога самата болка е заболяване. Ролята на болката най-често е предупредителна, т.е. дава сигнал за възможно увреждане, но често може да е и деструктивна – вследствие на обратмо или необратимо увреждане на тъкани и органи. Болката обаче далеч не е обикновена „алармена система“ за тялото, а възприемането и осъзнаването ѝ показва сложност на множество нива. Способността да усеща болка е част от отбранителната система на човешкия индивид, а нейната функция е да сигнализира за непосредствена заплаха или опасност за целостта на тъканите. Симптом е при широк спектър от медицински състояния и може да окаже значително влияние върху качеството на живот начовека и цялостното функциониране.

Възприемането на болката (ноцицепция) се осигурява чрез слож на невронна мрежа, чрез която се кодират от нервната система потенциално увреждащи събития (Миланов И., 2020). Но човек може да изпитва болка, без да е налице стимулация на болковите рецептори (ноцицептори).Усещането болката не е равно на възприемането на болка. Ноцицепцията е обективна, но болката е субективна и не възниква единствено и само от активността в сетивните неврони.

Чрез житейския си опит хората научават понятието болка. Въпреки че болката обикновено играе адаптивна роля, тя може да има неблагоприятни ефекти върху функцията и социалното и психологическо благополучие. Вербалното описание е само едно от няколкото поведения за изразяване на болка, тъй като неспособността за общуване не отрича възможността човек или животно да изпитва болка. Епидемиологичните проучвания сочат, че при лицата с хронична болка вероятността да получат разстройства на настроението е два до четири пъти по-голяма, а при тези с разстройства на настроениеторискът от развитие на болкови състояния (остри или хронични) е повишен значително.

Съдържание:

РЕЦЕНЗИИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12
ВЪВЕДЕНИЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16
1. БОЛКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .18
1.1. Определение за болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18
1.2. Възприемане на болката. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19
1.3. Класификация на болката. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27
1.4. Измерване на болката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34
1.5. Фактори, оказващи влияние върху възприемането на болката. 37
1.5.1. Пол и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37
1.5.2. Възраст и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40
1.5.3. Страх и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44
1.5.4. Стрес и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45
1.5.5. Нарушения на съня и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47
1.5.6. Затлъстяване и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 51
1.5.7. Коморбидитети и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56
1.5.8. Зависимости и болка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59
2. ЕМОЦИИ, НАСТРОЕНИЕ И ТEХНИТЕ НАРУШЕНИЯ . . . 63
2.1. Определение за емоции и настроение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 63
2.2. Нарушения в настроението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64
2.3. Нарушенията на настроението и болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67
2.4. Психо-емоционални нарушения при пациенти с хронична
болка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 72
2.5. Психо-емоционални нарушения при пациенти с
възпалителни ставни заболявания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76
2.6. Невробиологични механизми в основата на болката и
нарушенията на настроението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 81
2.6.1. Цитокини и имунна система. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 81
2.6.2. Невротрансмитери. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 84
2.6.3. Мозъчни структури. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85
2.6.4. Мозъчни пътища. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 86
2.6.5. Ролята на централната сенсибилизация. . . . . . . . . . . . . . 87
3. СЪВРЕМЕННИ НЕВРОИЗОБРАЗИТЕЛНИ И
ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 91
3.1. Невроизобразителни и функционални изследвания и болка. . . 91
3.2. Невроизобразителни и функционални изследвания и
нарушения в настроението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 98
4. ГЕНЕТИЧНИ/ЕПИГЕНЕТИЧНИ ФАКТОРИ,
СВЪРЗАНИ С НАРУШЕНИЯТА НА НАСТРОЕНИЕТО
И БОЛКАТА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 108
4.1. BDNF – мозъчен невротрофичен фактор. . . . . . . . . . . . . . . . . . 108
4.2. COMT – катехол-O-метилтрансфераза. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111
4.3. OPRM1 – μ-опиоиден рецепторен ген. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 112
4.4. TNF-α – тумор-некротизиращ фактор α . . . . . . . . . . . . . . . . . . 114
4.5. 5-HTTLPR – полиморфен регион, свързан със
серотониновия транспортер. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 115
4.6. CACNA1C (калциево-волтажно зависим канал, тип L,
Alpha 1C субединица). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 118
4.7. SCN9A – натриев канал, управляван от напрежението. . . . . . 120
4.8. Хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (ХХН) и ГР ген
(глюкокортикоиден рецептор). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 121
5. СТРАТЕГИИ ЗА ДВОЙНО-ЦЕЛЕНАСОЧЕНО
ЛЕЧЕНИЕ НА РАЗСТРОЙСТВА НА НАСТРОЕНИЕТО
И БОЛКАТА – ФАРМАКОЛОГИЧНИ И
НЕФАРМАКОЛОГИЧНИ ПРИЙОМИ И БЪДЕЩИ
ПЕРСПЕКТИВИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 123
5.1. Фармакотерапия. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 124
5.2. Нефармакологични методи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 136
ЛИТЕРАТУРА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 141