Език:
Валута:
BGN
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CAD
Издателска къща СТЕНО

Количка

0 артикула

Правни основи на киберсигурността - том 1

Правни основи на киберсигурността - том 1

Монографията е подходяща за студенти и курсисти, обучаващи се по специалности от професионални направления: комуникационна и компютърна техника, право, национална сигурност и военно дело

    Код: TE00013
Автор(и):Драгомир Кръстев
Издател:ИК "Стено"
ISBN:978-619-241-146-6
Издание:първо
Година на издаване:2021
Обем:296 стр.
Тип корица:мека
Език:български
Цена:20.00 лв.
Брой:
Изпрати на приятелОцени продукта
Добави в желани Сравни
През последните десетилетия Интернет и киберпространството, в най-общ план, оказват все по-голямо значение върху икономиката и на практика върху всички сфери на нашето общество. Наличието на сигурен Интернет е важна предпоставка и за създаването на надеждна среда за глобална търговия с услуги. Нашето ежедневие, социалните взаимодействия и бизнесът ни зависят от безупречната работа на информационните и комуникационните технологии. Наличието на едно отворено и свободно киберпространство дава тласък на политическото и социалното приобщаване в световен мащаб, то премахва бариерите между държави, общности и граждани, възможността за свободна комуникация в него предоставя свобода за взаимодействие и обмен на информация и идеи в световен мащаб, предоставя форум за свободно изразяване на мнения и упражняване на основните права и подкрепи хората в стремежа им за демократични и по-справедливи общества. Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) се превръщат в гръбнак на нашия икономически живот и са ресурс с критично значение за всички икономически сектори. Те стоят в основата на сложните системи, които поддържат функционирането на бизнеса в ключови сектори като финансите, здравеопазването, енергетиката и транспорта; същевременно много бизнес модели са изградени върху непрекъснатостта на достъпа до интернет и безупречното функциониране на информационните системи. Някои от тези основаващи се на ИКТ системи, услуги, мрежи и инфраструктури формират жизненоважна част от европейската икономика и общество, като или предоставят съществени продукти и услуги, или представляват основната платформа за други критични инфраструктури. Те се считат обикновено за критични информационни инфраструктури (КИИ), тъй като тяхното разстройване или разрушаване би могло да окаже сериозно въздействие върху жизненоважни обществени функции. Днес ние повече от всякога сме зависими от информационната и комуникационна инфраструктура за управлението на нашето общество, извършване на стопанска дейност и упражняване на правата и свободите си като граждани. Тя е важна предпоставка и за създаването на надеждна среда за глобална търговия и услуги.

Информационните системи обаче могат да бъдат засегнати от инциденти по отношение на сигурността, например човешки грешки, природни явления, технически повреди или злонамерени атаки. Тези инциденти стават все по-мащабни, по-чести и по-сложни. Липсата на мрежова и информационна сигурност може да компрометира основни услуги, които зависят от целостта на мрежовите и информационните системи. Това от своя страна може да стане причина за спиране на стопански дейности, да доведе до значителни финансови загуби за икономиката и да се отрази отрицателно на благосъстоянието на обществото. Като комуникационен инструмент без граници, цифровите информационни системи, и най-вече Интернет, са взаимосвързани в различни държави и играят основна роля за улесняването на трансграничното движение на стоки, услуги и хора. Значителните нарушения в дейността на тези системи в една държава могат да засегнат и други държави, както и международната общност като цяло. Затова устойчивостта и стабилността на мрежите и информационните системи е от основно значение за завършването на цифровия единен пазар и за безпроблемното функциониране на вътрешния пазар. Вероятността и честотата на инцидентите и неспособността да се гарантира ефикасна защита вредят и на общественото доверие в мрежовите и информационните услуги. Специалистите единодушно определят, че сами по себе си комуникационните и информационните технологии от гледна точка на международното право не са роръжие. Въпреки това, злонамереното им използване може да нанесе ущърб, съизмерим с използването на традиционните оръжия, а в отделни случаи и с оръжията за масово поразяване. Тенденцията, посочена в националната стратегия за киберсигурност, е достигане на зряло общество и постигане на киберустойчивост. За да
бъдат постигнати посочените в стратегията цели, на първо място е необходимо точно и ясно да се дефинират: същността, ролята, мястото и задачите, стоящи пред експертите за киберсигурност, работещи в сектора на ИКТ. Киберсигурността има три основни аспекта. Първият засяга въпросите, свързани с техническите и технологичните аспекти на използването на информационните технологии. Вторият разглежда правните и организационните аспекти на киберсигурността и изисква солидна юридическа подготовка и познаване на европейските и националните законодателни норми. Третият аспект отчита провежданата политика, на национално и международно ниво, в контекста на приложението на информационните технологии. Именно върху втория аспект на киберсигурността е поставен акцентът на настоящата монография. Законодателят е затруднен, когато трябва успешно да обхване многобройните начини, по които компютър или мрежа могат да бъдат използвани за извършване на престъпления. Интернет избягва потребността от личен контакт, гарантира на извършителите голям трафик на данни, много потребители и устройства и голяма скорост на обмен на данни, които да прикриват тяхната дейност и създават нови схеми за извършване на престъпления. Трудно може да се ограничи свободата на извършителите да се ползват от достъпа до мощни интернет търсачки и от инструменти за криптиране на комуникационни данни. Поради това вредоносните деяния са трудни са описание и разграничаване от безвредните и от деянията, които случайно предизвикват вреда, отстранима по граждански ред. Класическото за наказателните системи забавяне между разпознаването на възможните злоупотреби с нови технологии и въвеждането на необходимите изменения в националното наказателно право при киберпрестъпленията е по-сериозно и често води до състояние на дълготраен нормативен вакуум, в който този вид престъпност се развива на високи скорости и бързо се усложнява. Описаните специфични трудности позволяват на държавите да осъзнаят непродуктивността на самостоятелните действия в борбата срещу киберпрестъпността, както и значимостта на международното сътрудничество. На основата на международноправни споразумения е възможно координирано и структурирано сътрудничество.

Влизането в сила на Конвенцията за киберпрестъпленията инициира процес на хармонизация на законодателствата в материята, впоследствие продължил с редица последващи международни актове и обхванал близо петдесет държави-членки на Съвета на Европа, сред които и България. Успоредно с него, в юрисдикциите на държавите-членки на ЕС, тече и процес на интеграция със съответните актове на правото на ЕС. Въпреки това разликата в скоростите на развитие на киберпрестъпността и на законодателната реакция срещу нея обуславят постоянно състояние на недостатъчна осъвремененост на нормативната рамка, независимо от нейния международен, европейски или национален произход и степен на нейната междудържав на хармонизация. Настоящата разработка има за цел да проследи в хронологичен план
развитието на проблемите, свързани с киберсигурността, от юридическа гледна точка. Поставената цел, като се има предвид многоаспектността и комплексността на проблема, предполага решаването на следните задачи: Да се направи характеристика на основните понятия в дадената проблематика: Интернет, киберпространство и киберсигурност; Да се разкрият основните видове операции в киберпространството. Използването на „боен софтуер“ и кибершпионаж; Да се направи преглед на българското наказателно законодателство в областта на киберсигурността; Да се представят гражданскоправните аспекти, свързани с киберсигурността. Акцентът се поставя върху защитата на авторското право в Интернет. Засегнати са и редица въпроси, свързани с някои нови понятия, като кибердипломацията. Анализирани са основните положения от политиката на Европейския съюз за защита при киберкризи. Методология на изследването: Методологията на изследването се основава на задълбочен анализ на съвременните литературни източници и нормативни документи в областта на киберсигурността. Използваните научноизследователски методи за решаването на поставените пред научното изследване задачи, водещи до постигането на посочената цел, включват: Наблюдения. Изводите и заключенията в настоящата работа са направени на базата на наблюдения и проучвания на формирането и развитието на регулаторната рамка в областта на киберсигурността. Ретроспективен анализ.

При разработването на изследването е отчетено развитието на възгледите, идеите и моделите във връзка с националната и международната институционална система за действия в сферата на киберсигурността. Проучване на документи. Събрани, систематизирани и проучени са основните нормативни документи, регламентиращи обществените отношения в областта на киберсигурността. Разгледани са и документи на НАТО и ЕС в същата сфера. Събеседване с експерти. Участието в научни конференции, семинари и дискусии в процеса на написване на монографията даде възможности за провеждене на срещи и събеседвания с активно работещи в областта на киберсигурността експерти. Дедукция. В настоящата монография са показани възможностите за синтез на концептуални модели, от които впоследствие се извеждат политики, правила и работни процедури за конкретни дейности в сферата на киберсигурността и информационните технологии.
Монографията е подходяща за студенти и курсисти, обучаващи се по специалности от професионални направления: комуникационна и компютърна техника, право, национална сигурност и военно дело, както и за други студенти, докторанти, експерти и специалисти, в чийто кръг от научни и практически интереси влизат киберсигурността, и в частност нейните правни и организационни аспекти. Взета е предвид нормативната база към началото на 2021 г.
 
 
 
СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Първа глава
КИБЕРСИГУРНОСТ: ТЕРМИНОЛОГИЧНИ И ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ
1. Основни понятия
1.1. Понятието „интернет“
1.2. Понятието „киберпространство“
1.3. Понятието „киберсигурност“
1.4. Съотношение между понятията „информационна сигурност“ и
„киберсигурност“
1.5. Фактори, определящи киберсигурността
2. Операции в киберпространството
2.1. Понятието „кибервойна“
2.2. Видове бойни кибероперации
2.3. Кибершпионаж
3. Законодателна рамка на киберсигурността
в Република България
3.1. Основни нормативни актове
3.2. Стратегии, доктрини, процедури
3.3. Предотвратяване и готовност за реагиране при заплахи
за киберсигурността
3.4. Демократичен контрол в сферата на киберсигурността
4. Организация на киберсигурността в Република България.
Функции и отговорности
4.1. Основни институции в сферата на киберсигурността
4.2. Ресурсно осигуряване
4.3. Взаимодействие и координация
5. Киберзащита на критичната информационна инфраструктура
5.1. Понятието „инфраструктура“. Същност и видове
5.2. Видове зависимости на критичната инфраструктура
5.3. Специфики на критичната информационна инфраструктура
5.4. Модел за защита на критичната инфраструктура

Втора глава
ГРАЖДАНСКОПРАВНИ АСПЕКТИ НА КИБЕРСИГУРНОСТТА
1. Онлайн нарушения на авторските права в Интернет
1.1. Релацията „Интернет – авторско право“
1.2. Защита на авторското право на материалите в Интернет
1.3. Критерии за защита на авторските права
2. Видове произведения в Интернет и особености на тяхната
закрила от авторското право
2.1. Използване на произведения в Интернет
2.2. Особености на поместените в Интернет произведения
като предмет на авторското право и проблеми на
правната им закрила
2.3. Мерки за защита и предотвратяване на нарушенията на
авторското право в Интернет
3. Правно регулиране на категорията „биометрични лични данни“
3.1. Исторически данни
3.2. Проблеми и заплахи за правата на гражданите
при извършване на биометричната идентификация
3.3. Използване на биометрични данни за контрол
на работното място
3.4. Основни права на субектите на лични данни
при видеонаблюдение

Трета глава
МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ АСПЕКТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО
В ОБЛАСТТА НА КИБЕРСИГУРНОСТТА
1. Стратегии за киберсигурност
1.1. Основни характеристики
1.2. Национални стратегии за киберсигурност: жизнен цикъл
и добри практики
1.3. Основни принципи на международно сътрудничество
по въпросите на киберсигурността
2. Кибердипломация
2.1. Информационните технологии и променената
международна среда
2.2. Дигитализацията като инструмент за дипломация
2.3. Процес на формиране на кибердипломацията
2.4. Кибердипломацията в дипломатическата
и консулската служба
2.5. Кибердипломацията в Европейския съюз
2.6. Хибридни войни, дезинформация и кибердипломация
2.7. Тенденции и перспективи пред кибердипломацията
в контекста на пандемията от COVID 19
3. Политика на Европейския съюз за защита при киберкризи
3.1. Исторически бележки
3.2. Законодателство на ЕС по въпросите на киберсигурността
3.3. Преодоляване на пропуските в правото на ЕС и неговото
неeднакво транспониране
3.4. Структури на ЕС с функции в областта на киберсигурността
3.5. Агенция на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA)
3.6. Координация между институциите на ЕС с държавите-членки
3.7. Заплахи в киберпространството
3.8. Насоки за бъдещи действия
Заключение
Използвана литература
Нормативни актове
Стратегически документи
Речник на основните понятия

Вашата поръчка

Количката е празна.
Върни До Горе