Книга за българите

Състояние: отлично

Издателство БАН София, 1987

формат 245 х 175 мм, корица твърда, обложка

„Книга зa българите" е първият в нашата история опит зa цялостна философия на българската история, останал, зa съжаление, незавършен.
Византинист от европейска класа, Петър Мутафчиев разглежда началото и развитието на средновековна България в тясна връзка с историята на Византия. Анализира взаимодействието между тези две, първостепенни за ранното средновековие държави. Забележителни — възприети по-нататък в нашата историческа литература — са наблюденията му върху съотношението между прабългари и славяни при изграждане на държавността ни.
Особен интерес представлява схващането на П. Мутафчиев за ролята на Балкана и изобщо на планините в българското минало - за опазването на нашия народ при така честите исторически катаклизми, застрашавали съществуването ни.
В раздела "Нашата политическа и културна съдба" авторът споделя своите изводи 3а условията и фakmopume, предопределили нелекото ни историческо развитие.
Обективно, но не и безстрастно П. Мутафчиев ни е въвел в своя ред на мисли, в оценките си за историята на средновековна България, плод от трайна и дълбока изследователска дейност.
В края на двайсетте години Петър Мутафчиев замисля "Книга за българите - минало и настояще". Според плана на автора тя е трябвало да обема 32 глави, започвайки от създаването на държавата ни до Първата световна война. За времето 1928-1936 г. П. Мутафчиев написва шест от тях. Прекратява работата си над книгата с намерение да извърши необходимите частни изследвания, чийто синтез би била тя. До края на живота си (1943 г.) не се връща към нея, макар че продължава да я смята 3а цел на своя професионален път. Непосредствено преди смъртта си той изявява воля да бъдат отпечатани написаните глави.
Предвидена като том IV от десеттомно издание на съчиненията му в издателство "Хемус", "Книга за българите" е снета от машината през 1947 г. въз основа на анонимен сигнал във в. "Работническо дело". Наскоро след това е национализирано и издателството, с което се слага край на обнародването на произведенията на П. Мутафчиев. До 1973 г., когато в поредицата "Българско историческо наследство" излиза двутомник от негови исторически и археологически избрани студии, главно фактология, съставен от Д. Ангелов.
Товаиздание на "Книга зa българите" е осъществено npeз 1987 г. под отговорната редакция на В. Гюзелев, комуто принадлежи и обширният критичен предговор към, нея, както и критичните бележки по текста.