Двигателни нарушения

През последните години бяха публикувани редица нови литературни данни, хвърлящи светлина върху патофизиологията, диагнозата и лечението на двигателните нарушения. Тази група заболявания става все по-актуална поради нарастващите възможности за диагностика и лечение. В монографията са разгледани треморът, дистонията, дискинезията, хореята, тиковете, миоклониите, двигателните нарушения по време на сън и малкомозъчните нарушения. Паркинсоновите синдроми са описани в отделна монография поради големия им обем. Обърнато е внимание на подценяваните доскоро поведенчески промени, които придружават двигателните нарушения. Разгледани са нарушенията на походката, които също много често се установяват при двигателни нарушения. Прецизирането на диагностиката на тремора налага спазването на определени клинични критерии и извършването наелектрофизиологични изследвания, функционалните невроизобразяващи методи навлязоха сериозно в клиничната практика и дават възможност за ранно диагностициране на паркинсоновия тремор. Още повече, че треморът като симптом се среща при много неврологични и соматични заболявания. Диагнозата определя и правилния терапевтичен подход - медикаментозен или хирургичен. Дистониите се срещат също като симптом при различни неврологични заболявания. Досега, както и за тремора, не е правен опит за по-задълбочено и системно представяне на проблемите при диагностиката на различните видове дистонии. Разгледани са и аспектите на терапията им, както локалното приложение на ботулинов токсин, което даде възможност за първи път ефективно да бъдат повлияни дистониите. Тиковете са много често срещан и малко познат симптом. Локалното приложение на ботулинов токсин дава възможност за повлияване на някои прости моторни тикове. Хореята и миоклониите са относително по-рядко срещани двигателни нарушения в неврологичната практика. Тяхното добро познаване е необходимо за диференциалната диагноза на двигателните нарушения. Двигателните нарушения по време на сън са не добре познати и поради това рядко се диагностицират. От друга страна при тези заболявания може да се приложи ефективно лечение, което да облекчи страданията на пациентите. Малкомозъчните нарушения също са част от двигателните нарушения. Дегенеративните наследствени атаксии включват множество прогресиращи заболявания. Надявам се, че настоящата монография ще бъде полезна за практикуващите невролози и всички лекари, интересуващи се от тези проблеми, и ще запълни една значителна празнина в българската неврологична литература.