Патофизиологични, клинико-диагностични и терапевтични аспекти на делира

В книгата се изследват клиничната характеристика, диагнозата, диференциалната диагностика и терапевтичните подходи при делира – едно сериозно състояние, изискващо незабавна медицинска помощ. Делирът възниква от взаимодействието на комбинация от предиспозиращи и преципитиращи фактори. Предиспозиращите фактори правят индивидите по-раними към развитие на заболяването. Преципитиращите фактори преставят непосредствените причини за делира. Тук се включват мозъчно-съдови инциденти, инфекции, интоксикации, еднокринни дисфункции и други тежки соматични заболявания. Специално внимание се отделя на ролята на някои лекарства като рискови отключващи фактори. Тук трябва да се имат предвид антидепресанти, опиоиди, антипаркинсонови средства и други медикаменти с антихолинергичен ефект. Привеждат се доказателства не само от литературния анализ, но и данни от собствени проучвания и от клиничния опит на автора. Прави се пълна характеристика на двата основни субтипа на делира – хипоактивен и хиперактивен и се прави обосновка на разликата в терапиите при тях. При медикаментозната терапия трябва да се спазва правилото за минимална оптимална доза, да се извършва титриране на антипсихотичните медикаменти и мониториране на най-важните соматични параметри.
 

Всички медицински специалисти ще намерят в това издание не само данни от актуални научни изследвания, но и конкретни приноси и препоръки за диагностика и терапия на делира най-вече в напредналата възраст. Взаимоотношенията между делира и деменцията също са основателен предмет на задълбочен анализ в монографията. Известно е, че около две трети от пациентите с делир имат подлежаща деменция и обратно - деменцията е значителен рисков фактор за възникване на делир. Холинергичният дефицит се явява потенциален общ път на двете растройства. Делирът сам по себе си може да доведе до продължително когнитивно увреждане.
 

Парадоксално е да се констатира, че делирът е не само екзогенна психоза със сериозна прогноза, но и че нерядко е провокиран от хирургически интервенции и други тежки медицински манипулации. Обикновено психотичните симптоми се повявяват при утежняване на соматичните нарушения.