Сборник формуляри за логопедичната практика

Голяма част от задълженията на практикуващия логопед включва воденето на документацията на кабинета. В нормативните изисквания за това са определени малък брой карти и протоколи, които не са достатъчни на диагностиката и терапевтичното планиране нито като количество, нито като съдържание. По една или друга причина прецизното водене на документацията се омаловажава незаслужено. Постигнатото в терапията може да се докаже, онагледи и проследи чрез документацията. Тя подпомага обмена на информация, а качеството й е доказателство за професионализъм.
 

Предложените в сборника формуляри са предназначени за студенти по логопедия като помощ за практическото им обучение по специалността, но те могат да се използват и от начинаещи практици. Някои формуляри са резултат от личен опит в работата с логопедичната документация. В коментарите към документите съвсем накратко са представени мотивите за включването на всяка секция или въпрос, важността им за логопедичната работа и начина, по който се търси и записва информацията. Други формуляри са много добре познати и широко използвани стандартни протоколи, които тук са представени с по-различен дизайн на съдържанието (което иначе остава непроменено). В сборника са включени и преводни материали от опита на западната логопедия.
 

Няма съмнение, че всеки практикуващ логопед разполага със свой арсенал от формуляри, които допълват крайно недостатъчната нормативно изисквана документация. Силно се надявам, че в обозримо бъдеще логопедите у нас ще разполагат с достатъчно количество и високо качество на унифицирани и стандартизирани формуляри (естествено продължение на стандарти за диагностика), с които ще могат да водят документацията си с очаквания професионализъм. И тъй като обменът на пациенти е факт, комуникацията между колеги, без значение дали от държавния, или от частния сектор, трябва да бъде лесна, а обменяната информация - сравнима и достъпна. Още повече че в контекста на прехода на съвременната българска логопедия към сферата на общественото здраве е крайно необходимо да се направят стъпки не само към увеличаване на количеството и подобряване на съдържателната страна на логопедичната документация. Трябва също да се помисли и за нейната оперативност, сравнимост и лесен трансфер във вид на електронно досие на пациента.
 

Надявам се, че формулярите ще намерят одобрението на колегите и ще улеснят работата им с документацията - понякога трудна, но винаги изключително значима задача.
 

Елена Бояджиева-Делева