Варна през древността

Предговор
Откритото в края на 1972 год. златно съкровище от халколитния некропол край Варна показва древен и автономен произход, плод на ранен и независим център на металургична иновация. Златото от Варна свидетелства, че мед и злато са работени не за утилитарни цели, а за да изпълнят социални функции и в този смисъл Варненското съкровище първо в света дава ярко доказателство за толкова ранна социална диференциация. Близо до халколитния некропол край днешния Варненски залив възниква един от най-старите градове на Балканите и Европа - древният Одесос.
Към 580 г. пр.н.е. в залива спират йонийски гърци от гр. Милет и основават град-колония, която приема името на тракийското селище - Одесос. Градът бързо се развива като търговско-занаятчийски и духовен център и към IV в.пр.н.е. започва да сече бронзови монети, а през III и II в. - сребърни тетрадрахми и златни статери, продукт на възхода на града и развитото гравьорско изкуство.
През втората половина на IV в. пр.н.е. голямо значение в живота на града започва да играе местното тракийско население. Одесос все повече придобива облика на смесен гръцко-тракийски град, с пришълци в различно време от Мала Азия, Египет и други географски райони и макар че гърци и траки са основното население, тук си взаимодействат и други култури, които го превръщат в космополитен град. В центъра освен храма на гръцкия бог Аполон се издига и храмът на тракийския бог Дарзалас. В негова чест по-късно на всеки пет години се провеждат културни тържества и спортни игри, наречени дарзалеи. Но заедно с тях се почитат и източни божества като Сарапис и древноиранското божество Митра.
Пред стените на Одесос са спирали войските си големи пълководци от древността, персийският царДарий през 512 г. пр.н.е., македонският цар Филип II през 341 г. пр.н.е., пълководецът на Александър Македонски Лизимах през 313 г. пр. н. е. Градът изпитва ударите на римския пълководец Марк Теренций Лукул през 72/71 г. пр.н.е. и на владетеля на гетското царство Буребиста през I в. пр.н.е.
Рим установява своето господство над Одесос през 28 г. пр.н.е. и го включва в провинция Македония. По-късно, когато завладява земите по долния Дунав, създава провинция Мизия и през 15 г. пр.н.е. Одесос е присъединен към нея. В новите условия Одесос запазва известна самостоятелност и през II и III в. от н.е. изживява нов икономически възход.
В своето развитие през античността и средновековието градът три пъти е бил столица на различни политически и военни обединения.
От началото на I в. пр. н. е. Одесос става седалище на Западно-понтийската федерация (койнон), в който влизат Месемврия (Несебър), Дионисиполис (Балчик), Калатис (Мангалия), Томи (Кюстенджа), Истрия (град край устието на Дунав) и Одесос (Варна). По-късно столица на федерацията става Томи. През VI в. от н. е. икономическото и стратегическото значение на Одесос нарастват и Византия решава да го направи административен, съдебен и военен център на едно обособено обединение, наречено Квестура, в което влизат Долна Мизия и Малка Скития с 98 крепости, остров Кипър, Кария и Цикладските острови.
 Богатият и процъфтяващ град е разрушен от варварските племена в началото на VII в. Възстановява се под името Варна още по време на Първата българска държава. През XIII и XIV в. отново забогатява и е в центъра на съперническата борба за търговско влияние между италианските морски градове-републики Венеция и Генуа.
В своята дългогодишна история Одесос има исторически върхове, когато се издига икономически и духовно и доминира над останалите черноморски градове, но преживява и редица погроми и разрушения от варварските нашествия.
Авторът