Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор
Цена:
18.00 лв.
-
Код:KS1944
Книгата влиза в остър спор както с лекарите, които често не знаят какво да правят, така и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е да лекува.
През 2005 г. 40-годишният Свен Бьотхер – журналист, писател, преводач и тв продуцент, се разболява от „нелечимата“ болест множествена склероза. Баща е на три невръстни дъщери и решава да посвети малкото време, което му остава, за да запише „всичко, което ще им е нужно да знаят, за да живеят и оцеляват“ без него. Така се ражда книгата му „Квинтесенции“, която бързо се превръща в бестселър. Тогава всъщност изведнъж му се приисква да вземе нещата в свои ръце и да открие нови пътища отвъд официалната медицина. Лекарите отговарят уклончиво на повечето му въпроси, често ги игнорират арогантно или обявяват всички алтернативни терапии за шарлатанство. Но той не се отказва. Достига до убеждението, че собственото му тяло не му е враг, а партньор, че организмът му е прекрасно функциониращ механизъм, който просто се е пообъркал и е решил, че трябва да се бори и унищожава вещества, които му принадлежат и са му нужни. След множество проучвания Бьотхер сам открива какво е вредно за него и си съставя ясна индивидуална система за пречистване на отрови, за здравословно хранене и живот. Започва да се занимава с йога, със стрелба с лък, с различни упражнения за стимулиране на мускулите.
От 2010 г. насам, както сам казва, е „най-често здрав“. Работи активно и се радва на поотрасналите си дъщери. В настоящата си книга по увлекателен начин той разказва как е постигнал своеобразен „рестарт“ на организма си и предлага не само научно обоснована информация за всичко, свързано с множествената склероза, но и дълбоко емоционална мотивация за побеждаването на болестта със собствени сили.
„Не описвам чудо, а само процеса на самолечение. Не казвам, че съм напълно излекуван, но съм постигнал всичко възможно. И то всъщност никак не е малко и е прекрасно.“
Книгата влиза в остър спор както с лекарите, които често не знаят какво да правят, така и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е да лекува.
