Език:
Валута:
BGN
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CAD
Издателска къща СТЕНО

Количка

0 артикула

Морски руско-български тълковен речник справочник

Морски руско-български тълковен речник справочник

  • Българо-руски морски речник
  • Руско-български морски речник

    Код: MO00045
Автор(и):Сияйна Николова
ISBN:954-449-057-4
Издание:второ основно преработено и допълнено
Година на издаване:1999
Обем:252 стр.
Формат:145 x 200 мм
Тип корица:мека
Език:руски / български
Цена:12.00 лв.
Няма наличност
Изпрати на приятелОцени продукта
Добави в желани Сравни

Предговор към първо издание
Изучаването на чужд език във висше техническо учебно заведение има за своя крайна цел не само повишаването на езиковата култура по отношение на усвояването на научно-техническия подстил на речта, но и овладяването на определен минимум терминологична лексика на дадена специалност, който в съчетание с граматичен минимум осигурява на бъдещия специалист определена основа от знания за работа с научно-технически текстове и водене на диалог.
Изучаването на научно-техническия подстил на съвременния руския език се осъществява в началния етап на обучението във ВУЗ, т. е. тогава, когато същността на бъдещата специалност все още не е ясна на обучаваните, те имат само обща представа за нея, без да са изучавали науката корабоводене, и натрупват запас от термини, чиято същност ще си изясняват постепенно в процеса на обучението.
 Тъй като времето за изучаване на чужд език е ограничено, обемът на подбрания терминологичен речников фонд обхваща само съвременната морска терминология, без включване на термини от ветроходния флот и водния спорт, както и от механиката, енергетиката и др., за които са издадени необходимите речници. Руско-български речник по корабоводене или въобще морски руско-български речник все още не е издаван у нас. Първият български морски речник - "Тълковен речник по морско дело" на В. Бойчев и С. Стоянов, издаден през 1980 г. от издателство "Техника", - включва около 6000 български термина от областта на корабоводенето и корабната механика, докато руската морска терминология, събрана в "Орфографический морской словарь", Порецкая Р.Е, Москва, Воениздат, 1974 г., обхваща 25 000 думи. След сравняване на редица речници и пособия, както и на основата на многобройни, впоследствие систематизирани извадки от учебници по навигация, лоция, мореходна астрономия и други дисциплини, свързани с корабоводенето, в терминологичния списък на речника справочник бяха включени 965 морски термина по честотността на тяхната употреба. При разпределението им в речникови статии за терминологична доминанта е прието съществителното име, към което са обособени словообразувателни гнезда.
Независимо от това, че досега българската морска лексика все още не е уточнена напълно, в речника справочник по корабоводене е направен опит да се даде предимство на съществуващите български еквиваленти пред употребяваните в морската практика заемки.
При подготовката на руско-българския справочник по корабоводене беше проведена консултация със завеждащия катедра "Лексикография" на Института по руски език "А. С. Пушкин" в Москва проф. В. Морковкин.
Речникът справочник по корабоводене има предназначението да окаже езикова и научно-информативна помощ на морските специалисти, корабоводителите от гражданския и военноморския флот, както и на всички, които обичат морето.
Изказвам благодарност на к.ф.н. доцент Лиляна Димитрова - рецензент, на главните асистенти к.д.п. инж. Цвятко Иочев и к.д.п. инж. Илчо Томов*, както и на всички катедри, които ми оказаха компетентно съдействие при създаването на речника справочник.
Моля всички критични бележки и мнения да бъдат изпращани на адрес ВНВМУ "Н. Й. Вапцаров" - Варна.
От автора, 1985 г.

* Капитан далечно плаване инж. Илчо Томов сега е доц. д-р, завеждащ катедра "Експлоатация на гражданския флот" във ВВМУ 

Предговор към второ издание
За изминалите от първото издание на речника над 10 години авторът имаше възможност не само със задоволство да оцени направеното, но и да открие пропуски в подбора на морските термини, както и да отбележи промени в правилата и изискванията на Международната морска организация. Например, независимо че не са честотни, термини, като СНОС, ЦИРКУЛАЦИЯ, КАНАЛНА ДИГА и др. трябваше да намерят своето място в общия корпус от термини - доминанти. Изключително бяха обогатени производните гнезда на водещите термини (ТОП: топовьiй огонь, РУЛЬ: подруливающее устройство и др.), разширена дефинитивната или илюстративната част на термините (напр. БЕРЕГ - ПОБЕРЕЖЬЕ - ПРИБРЕЖЬЕ и др.).
За времето от 1985 г. Международната морска организация внесе корективи, напр. при задължителните значения на навигационните предупредителни знаци: ако до 1985 г. "северна веха" означаваше "Остави ме на юг!", от 1985 г. "северна веха" започна да означава "Остави ме на север!", а днес "северна веха" означава
"Остави ме още по на север!", "Подмини ме възможно по на север!".
Някои увлечения в така наречената "съвременна образователна система" попречиха на обучаемите да получат даже част от достойните знания по руски език на предходните поколения. Затова се налага за улесняване на студентите и курсантите от Висшето военноморско училище, както и на утвърдените морски
специалисти, особено младите, да бъде напомняне за съществуването на буква "е", напр., и за опасностите от деформация чрез грешно ударение на думи, които в така близкородствените български и руски езици могат да доведат до не дотам лицеприятни промени в значенията на думите и понятията на термините. Оказа
 се, че най-опасна за произнасяне и преобразуване от единствено в множествено число е най-честотната дума-термин "КОРАБ" (търговски). Нали е неудобно морските специалисти да объркват "подлога, нощно гърне" (СУДНО, мн. ч. СУДНА) с търговски кораб (СУДНО, мн. ч. СУДА)? Затова, на базата на богатия си преподавателски опит в Морското училище, изследвания и статистически извлечения от тях, се наложи да въведа и фиксиране на ударенията на почти 50% от думите в дефинитивната, тълковната и илюстративната част на речника справочник.
Поднасям искрената си благодарност на Издателска къща "СТЕНО" за разбирането и отзивчивостта при осъществяването на тази трудоемка работа!
При маркиране съчетаемостта на морските термини - съществителни с глаголи, характерни за морския подезик, на места изпъква привидно смесване на инфинитивни форми ту в свършен, ту в несвършен вид. Това е резултат от факта, че речникът е изграден на честотен принцип: какъвто вид глагол е най-честотен за даден термин, той и заема поредното място в илюстративния ред на глаголното управление.
Надявам се, че речникът ще намери добър прием както сред българските морски специалисти и любители на морето, така и сред рускоговорящите моряци по душа и професия.
Насърчително за автора ще е, ако бъде оценена структурата на речника: 1) тълковен руско-български морски речник справочник; 2) българо-руски морски речник; 3) руско-български морски речник.
Сияйна Николова

 
 

Вашата поръчка

Количката е празна.
Върни До Горе