Съдържание
1. Въведение
2. Извънболничната помощ – от подценявана към приоритетна
3. Извънболничната медицинска помощ като система
4. Функции, организация и проблеми на първичната извънболнична медицинска помощ
4.1. Нерешени терминологични проблеми на ПИМП
4.2. Първичната медицинска помощ като базов сектор в националната здравна система
4.3. ОПЛ пред своите пациенти – социологически аспекти на общата медицинска практика
4.3.1. Мотивация за свободен избор на ОПЛ
4.3.2. Оценка на дейността на ОПЛ чрез мнението на пациентите
4.3.3. Управленски и организационни аспекти на общата медицинска практика през погледа на пациентите
4.4. Комуникацията „лекар-пациент” в общата медицинска практика
4.5. Необходимост от ефективен мениджмънт на общата медицинска практика
5. Функции, организация и проблеми на специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП)
5.1. Видове лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ
5.2. Ролята на специализираната извънболнична медицинска помощ като медиатор между ПМП и болничната помощ
5.3. Необходимост от ефективен мениджмънт на специализираната извънболнична медицинска помощ
6. Маршрутът на пациента – индикатор за организацията и качеството на извънболничната медицинска помощ.
7. Нерешени проблеми на извънболничната медицинска помощ и възможности за повишаване на нейната ефективност.
7.1. Необходимост от регулиран прием на пациентите
7.2. Осигуряване на денонощен достъп до медицинска помощ
7.3. Неудовлетворената потребност от домашен стационар
7.4. Домашен патронаж – роля и перспективи
8. Мнението на пациентите – от подценен към първостепенен критерий за оценка на извънболничната помощ
9. Необходимост от публичен дебат и публичен контрол на организацията на извънболничната медицинска помощ
10. Извънболничната медицинска помощ в Националната здравна стратегия 2014 - 2020 година
11. Заключение
Резюме
Ефективното управление на националната здравна система се нуждае от ясно очертаване на нейните приоритети, структура, интегритет и координация на отделните нейни сектори. Това е особено наложително в усливята на здравна реформа.
Но както отбелязват анализаторите, здравната реформа в България, за разлика от развитите страни, не бе частична промяна от типа усъвършенствуване на системата, а доведе до фундаментални и кардинални промени в принципите на управление, финансиране, структура и организация на медицинския труд, както и до нови социални отношения в здравеопазването.
В процеса на здравната реформа характерни промени претърпява както извънболничният, така и болничният сектор и в частност първичната медицинска помощ, която формално е определена като първостепенен приоритет. В този аспект е един от най-важните проблеми на досегашната реформа – дали наистина извънболничната помощ, в т.ч. първичната здравна помощ и общата лекарска практика са станали реален приоритет в дейността на здравеопазването.